бг | en
Начало Новини София Щерева: С приходите от частно копиране държавата ще получи свеж ресурс за култура

София Щерева: С приходите от частно копиране държавата ще получи свеж ресурс за култура

Публикувано на: 08.11.2018 13:11

Какъв ефект върху развитието на културата у нас би имала една адекватно функционираща система за изплащането на компенсационни възнаграждения от частно копиране? Кои са основните предизвикателства в защитата на интелектуалната собственост у нас? Изпълнителният директор на ПРОФОН София Щерева разговаря с в. "Монитор".

- Г-жо Щерева, ПРОФОН инициира петиция за адекватно функционираща система за изплащането на компенсационни възнаграждения от вносителите и производителите на празни носители на информация. Защо са важни те?

- Защото при добре работещо законодателство приходите от продажби на такъв тип носители биха били солидна инвестиция за нова българска музикална продукция. Нещо повече – ако бъдат коригирани неяснотите във въпросния чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права и той стане практически приложим, държавата ще получи свеж ресурс за развитие на проекти в литературата, театъра, киното и музиката, тъй като 30 на сто от събраната сума ще отива в културните фондове. Възнагражденията за копиране на защитено съдържание за лично ползване са регламентирани през 2002 г. в чл. 26, но през 2011 г. са направени силно лобистки промени, в резултат на което родните творци получават жълти стотинки за труда си. Ето ви пример – ако най-евтината флашка е 7 лв., то 1% отчисления за празни носители е 7 ст. Две от тях отиват в национален фонд „Култура“, а останалите 5 се делят по 2,5 ст. между авторите и по 1 за изпълнителите и продуцентите. Крайно време е да последваме цивилизования пример на далеч по-малки икономики като прибалтийските държави например, където механизмът за отчисления от частно копиране отдавна работи.

- Какви са вратичките в Закона за авторското право и сродните му права в момента?

- Бих искала да говорим за „слаби места“, а не за „вратички“ в закона. Един от минусите е в моралната старост на регламента, който е създаван за касетки - един праисторически носител в ерата на дигиталните технологии. Освен от флашки и дискове отчисления за частно копиране трябва да бъдат събирани от различните видове облачни услуги, чрез които потребителите складират информация. Извън обсега на закона в момента остават записващата и копирната техника, което прави практически невъзможно събирането на възнаграждения за отпечатани произведения. Необходима е и промяна на облагането на външна памет и устройства - телефони, лаптопи и др., които се внасят от държави в ЕС. В момента се облага вносът единствено от държавите извън ЕС, което е предпоставка за почти нулева събираемост, тъй като повечето носители като логистика стигат до българския пазар първо през някое от европейските пристанища. .

Вижте цялото интервю тук.