Обичаният музикант и член на Контролния съвет на ПРОФОН Антони Рикев разговаря с licatanagrada.com за предстоящите си творчески проекти, вдъхновението и смисълът от това да се спазват правата на артист-изпълнителите и продуцентите.
Здравей, Тони! Разкажи ни кога музиката те срещна?
Здравейте. Музиката ме намери на 3-годишна възраст. Брат ми свиреше на пиано, а е естествено малкият да следи какви ги върши баткото. Започнахме да си делим клавиатурата от следващата година, без да знам, че солфежът ще изисква толкова странична енергия. Успоредно с това обаче дойде интересът към китарата, барабаните, а накрая и магията да свириш в група.
Как минава един твой ден?
Събуждам се с кафе, разсвирване и новини, след което се изстрелвам към студиото. Там започва същинският ден: свирене, записи, консултации, пак свирене, а накрая репетиции, уроци. Вечерта е за музика в личната сфера.
Знаем, че си част от Контролния съвет на ПРОФОН. Какво те мотивира и какво точно върши за българските артист-изпълнители тази организация?
Мотивацията е обогатяване със знания и компетенции, както и следене отблизо на процесите, засягащи правата на българските музиканти и продуценти и тяхното зачитане. Тази дейност е естествено свързана с ролята ми на продуцент на различни музикални проекти. Вярвам, че ПРОФОН е организация с огромна важност за артисти и продуценти, тъй като някой трябва да защитава правата им. Според мен ефектът от регулираните отношения в артистично-продуцентския бранш тепърва ще се усеща. Разбира се, в положителна посока.
Може ли един музикант да се справя сам с администрирането на правата си и да не опира въобще до услугите на такъв тип дружества? Печели се справедливо от права в България?
Абсурдно би било един артист да има реалната възможност да твори, да концертира, записва и в същото време да отделя нужното време и внимание за защита и управление на правата си, било то продуцентски, изпълнителски, авторски и сродни. В крайна сметка всеки почтен бизнес разчита на помощта на специализирани юристи и счетоводители. Редно ли е творческите среди да бъдат изключени от сферата на почтения бизнес? Вярно е, че народопсихологията е извела на преден план мъдрости като тази за вълка, който има дебел врат, защото сам си върши работата, както и че в България всеки разбира и може всичко. Но щом съблюдаваме европейски равнища в различни сфери от живота, следва да пригодим манталитета си и в сферата на предлагането на творчески продукти. Заради това защитавам позицията, че по-скоро е редно да се превъзпитаме и дисциплинираме в спазването на своите права и задължения, вместо да повтаряме, че музикант къща не храни.
Цялото интервю прочетете ТУК