Успешен бизнесмен, член на Управителния съвет на ПРОФОН и син на една от големите поп легенди на България - Емил Димитров, Емил Димитров-син споделя в интервю за в. „Труд“ детайли от работата, която дружеството извършва в полза на изпълнителите и продуцентите, за истинските приятелства в живота на баща си и за чертите, които е наследил от него.
Г-н Димитров, вие сте член на управителния съвет на ПРОФОН. Какво прави това дружество за творците у нас?
Ролята на ПРОФОН е изключително важна, защото се бори за защита на правата на изпълнители и продуценти. Собствениците на всяко обществено място, където звучи музика – пералня, фурна, ресторант, магазин, хотел, трябва да знаят, че за да имат те един музикален фон, то зад това стои трудът на много хора. Доказано е с много изследвания, че музиката може да накара хората да консумират, или да купуват повече и че въздейства на техните емоции. Много малка част от тези публични заведения плащат за музиката и то смешни суми, а създаването на една песен е скъпо начинание, може да варира от три до над десет хиляди евро. Лошото е, че в България се събират най-малко пари за права, отколкото при нашите съседи. Румъния например събира над 40 милиона евро, Сърбия - 36 млн., а у нас - само 6 милиона, което е убийствена разлика. Също така все повече чужди компании стават членове на нашето дружество, защото за съжаление у нас големият процент музика, която звучи навсякъде е чужда и всички трябва да си вземат парите.
Трудно ли е да убедите хората, от които зависи това да си плащат за правата на музиката, която ползват?
Трудно е, рядко се среща разбиране и всеки мисли, че музиката е даденост. Общо взето, българинът не смята, че трябва да плаща за музика – това е най-лошото нещо. Ние, от ПРОФОН, всеки път правим предложения за изменение на закона, но в повечето случаи срещаме отпор. Аз искам да се обърна и към стотиците хиляди изпълнители и продуценти у нас: нищо не ви коства да си регистрирате произведението, ако не е регистрирано, защото ако не го направите, ПРОФОН няма какво да направи, за да го защити.
Преди седмица бе открит паметник на баща ви – легендарният ни певец и композитор Емил Димитров в родния му град Плевен. Присъствахте ли на това събитие и какви емоции породи у вас?
Не съм присъствал, но се радвам, че има такъв паметник, който се надявам да се хареса на плевенчани. Обаждат ми се много хора с различни мнения за него, но не съм го виждал на живо. Аз участвах в набирането на средства за паметника и моят стремеж беше той да е максимално близо до Емил и да бъдат спазени класическите принципи на скулптурата. За съжаление не бях поканен в журито, което избираше първоначалните проекти, което много ме учуди, въпреки всичките ни разговори с общината, но явно така са преценили. Това е вторият паметник на Емил в Плевен, който не беше консултиран с мен. Не мога да кажа дали го одобрявам, защото не съм го виждал на живо, а на снимка понякога някои неща изглеждат различно. В крайна сметка това е решение на Общинския съвет и след като те го харесват и не са преценили за необходимо да се допитат до мен - няма какво повече да коментирам.
Приживе Емил не е удостояван със званието - „народен артист“ и не е бил приет за член на Съюза на българските композитори. Как си го обяснявате, с някаква завист към успехите му у нас и зад граница, или?
Той вече е член на Съюза на българските композитори - посмъртно, от преди около две години. Надявам се, че това го радва! Емил винаги е бил над тези неща. Когато трябваше да стане народен артист, защото имаше такова решение и тогава една известна културна деятелка - певица, близка до сърцата на хората, беше казала, че трябва първо тя да стане народна артистка... Това са минали неща, може би му завиждаха, защото композиторите изтъкваха факта, че Емил няма музикално образование, но това не му попречи неговите песни все още да се пеят не само у нас, но и в чужбина. Според условията на Съюза, за да бъдеш приет, трябва да отговаряш на определени критерии, да си написал определен брой класически произведения… В смисъл, че аз по-лесно бих станал член, отколкото баща ми, но той беше член на Съюза на френските композитори. Във Франция, Емил дори беше по-познат като композитор, отколкото като изпълнител.
А кои черти на баща си сте наследили?
Тук е смешно, защото обикновено, когато ме срещнат хора, които помнят баща ми, като млад и ми казват, колко е бил хубав и колко е хубав внука му. За мен не се е говорило, обикновено се говори за него и внука му, тоест - за сина ми, но аз се радвам, че поне съм преносител на неговия ген! (Смее се.) Иначе много неща съм наследил от Емил, примерно това, че още много обичам България и съм тук. (Смее се.) Това, че ме боли, когато виждам някаква неправда, също съм го наследил от него, а и гледам къщата, която съм наследил от него. Таланта също съм взел донякъде, когато имам време да се занимавам с музика, а не с насъщния. За разлика от него, аз нямах възможността да се занимавам само с музика и да бъда целунат, но може би не съм целунат, а само докоснат от Господ, защото на мен винаги ми се налагаше да работя различни неща, за да издържам семейството си. Сега имам време, но музиката, която бих творил и творя е много тясно профилирана. В момента пиша една нова песен, а преди това продуцирах музика за реклама.
Цялото интервю прочетете ТУК