Продължаваме темата за лицензирането на музика в реклами, като в това издание ще ви разясним разликата между синхронизационна лицензия и лицензия за вторично използване.
Синхронизационна лицензия е тази, която рекламодателите трябва да получат от съответния правоносител, за да използват неговата музика в дадена реклама като свържат звукозаписа с рекламния клип. Това право се отстъпва индивидуално от автора(-ите) и продуцента.
Лицензия за вторично използване: Всеки автор, изпълнител и продуцент има, от своя страна, право на възнаграждение за вторичното използване на неговата музика (при отстъпване на права за предаване, излъчване, препредаване, публично изпълнение), отделно от това, получено срещу отстъпената лицензия за синхронизация. Обичайно това възнаграждение се получава с помощта на организациите за колективно управление (ОКУП).
Практически пример: Практиката показва, че често правоносителите отстъпват правата за вторично използване заедно с тези за синхронизация. Така, те се лишават от възможността да получат допълнително възнаграждение за всяко последващо използване на записа като част от съответната реклама. В този смисъл има голям риск приходите ви да не нарастват пропорционално на популярността и еърплея на записа.