Представители на организацията коментираха промените в Закона за авторското право и сродните му права на кръгла маса в УНСС по повод Световния ден на интелектуалната собственост

Студентите в катедра „Интелектуална собственост и творчески индустрии“ да станат посланици на идеята, че труда на авторите и инвестициите на музикалните продуценти трябва да се зачитат - това призоваха от ПРОФОН на кръгла маса в УНСС, провела се на 26 април, Световният ден на интелектуалната собственост. Изпълнителният директор на ПРОФОН София Щерева и адвокат Велизар Соколов-Заки откриха срещата с панел на тема „Промени в Закона за авторското право и сродните му права“. „Разчитаме на вас като млади хора, излизащи от УНСС със своите знания, да подкрепите каузата на дружествата за колективно управление на права и ползвателите на защитен репертоар да знаят, че всяко музикално съдържание има стойност.“, обясниха Щерева и Соколов на събитието, на което участие взеха още представители на МУЗИКАУТОР, ФИЛМАУТОР и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

Пред студенти, академични преподаватели и представители на бизнеса Щерева и Соколов синтезираха основните промени и допълнения в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), с които в родното законодателство се транспонира Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за колективното управление на авторското право и сродните му права. София Щерева акцентира върху либерализирането на пазара в сферата на публичното изпълнение, или създаването на конкурентна среда с частни дружества, предлагащи ограничен репертоар за озвучаване на обществени места (хотели, ресторанти, офиси, фризьорски салони и др.). „Търговските обекти страдат от заблудата, че сключвайки договор с такъв тип дружества могат да използват свободно целия световен репертоар, но на практика получават лиценз за ограничен каталог от максимум 100-200 заглавия. Ако искате във вашия фитнес да звучи радио, в чиито ефир се въртят хитовете на звезди като Джъстин Тимбърлейк и Адел, например, трябва да уредите отношенията си с ПРОФОН. Широко разпространено е и погрешното схващане, че когато в обекта звучи музика от закупен диск, или платен абонамент в платформи като Spotify, търговецът не трябва да уреди отношенията си с ПРОФОН.

Голяма част от хората не знаят какво е творчески продукт и защо трябва да плащат за него,

защото в повечето случаи той не е материален като парче хляб, не се вижда, и съответно автоматично се приема, че стойността му не съществува.“, обясни Щерева.

Велизар Соколов-Заки я подкрепи чрез пример за популярна верига бензиностанции, която върти непрекъснато в обектите си плейлист от едни и същи 100 песни: „Аз обаче отивам там, за да си заредя колата, а не да слушам музика. Не така стоят обаче нещата с един нощен клуб, в който музиката е водеща за бизнеса. Той трябва да има сключен договор с дружества като ПРОФОН и МУЗИКАУТОР, защото те покриват целия световен репертоар.“

Особено внимание бе обърнато на съкратения срок, в който дружествата като ПРОФОН трябва да разпределят възнагражденията към артист-изпълнителите и продуцентите на звукозаписи –

събраните суми за изминалата година трябва да стигнат до правоносителите до 30 септември

на текущата година. „Разпределянето на възнагражденията се случва на база отчети, които въпреки дигиталната ера често стигат до нас писани на ръка и с парчета, превеждани на български. Когато видим заглавие като „Замръзнал“ на Мадона ни става интересно да разпознаем точно кой е записа. Целият процес на обработка на данните изисква и сериозен обем ръчна работа. Условието за разпределяне на възнагражденията в рамките на 9 месеца е страхотно, защото така артистите ще получават по-бързо парите си и ще могат да инвестират с по-голям размах в нови песни.“, сподели Щерева.

Като ключова промяна в ЗАПСП тя отчете и

децентрализацията на контрола в публично изпълнение

– до сега само 5 служители от Министерство на културата бяха ангажирани с проверките на над 100 000 търговски обекта в страната, а от началото на 2019 г общински инспектори ще следят за уредени права за музиката в ресторанти, хотели, кафенета и т.н. Глобата за нерегламентирано ползване на музика е от 2000 до 10 000 лв.“