Новини

Само 15% от обектите плащат за правата на музиката, която звучи в тях

Материал на Гергана Николова във в. Монитор 

Само 15% от заведенията, хотелите и търговските обекти в България заплащат за правата на музиката, която звучи на територията им. Това обясни за „Монитор“ София Щерева, изпълнителен директор на Профон. Въпреки че по закон собствениците са задължени да заплатят такса за музиката, която използват, пропуснатите печалби за продуцентите и изпълнителите са милиони. Около 500 000 лева – на толкова се равнява сумата, разпределена на носителите на сродни права за публично изпълнение. Това са приблизително 50 хиляди български и чуждестранни продуценти и изпълнители. Важно е да се отбележи също, че сумата не се дели по равно между всички записи, а в зависимост от тяхната слушаемост.

Останалите 85% от пазара остават в сивия сектор на икономиката, което ни нарежда на едно от последните места в ЕС по събираемост на възнаграждения за тези права. Нелегалното използване на музика отнема възможността на артистите и продуцентите, които създават и реализират културен продукт, да се развиват в конкурентна среда и да инвестират в нови и висококачествени проекти.
Сред причините за масовото незаплащане за изпълняваната публично музика е сравнително ниската информираност на собствениците на заведения, които често не знаят, че дължат подобна такса. Основният мотив за това е фактът, че бизнесът не разбира какво негативно влияние има по този начин върху музикалната индустрия. Принципът, по който функционира системата е логичен – този, който печели от ползването на музика, споделя минимална част от своите приходи с тези, които я създават, продуцират и изпълняват. Защото когато създателите на музика не си връщат инвестицията, няма интерес от създаване на нови продукти.
Музиката носи добавена стойност на ресторантьорския бизнес. Това се потвърждава и от проучване, проведено от restobiz.ca преди месец. 84% от анкетираните канадци, например, посочват, че предпочитат заведения, в които звучи музика, като 70 на 100 от тях удължават престоя си в ресторанта, заради излъчваните песни. Собствениците във Великобритания пък отчитат ръст в печалбите в размер на цели 50%.
Не само ресторантите и хотелите дължат възнаграждения на музикантите. Такса трябва да заплаща всяко едно публично място, което осъществява търговска дейност, а в списъка с такива попада дори общественият транспорт, както и таксиметровите компании. Музикантите обаче не са получили и лев от тях. Те трябва да заплащат средно по 10 стотинки на ден или 30 лева годишно, за да пускат на клиентите си музика от дискове, радио или телевизия. Цената е пренебрежимо ниска, но поради трудното осъществяване на контрол, към момента нямаме покритие върху този сегмент.
Нелегално използване на музика несъмнено е толкова масово и поради неефективния контрол от страна на Министерство на културата. Със задачата да проверяват обектите за заплатени сродни (на изпълнители и продуценти) и авторски (текстописци, композитори и аранжори) права, са ангажирани петима инспектори.
Годишно се проверяват средно по 200-250 обекта, което е крайно недостатъчно и неефективно. Това се дължи на ограничения бюджет, за който липсва концепция за разширяване на обхвата на контрола. Предвиденият контрол е недостатъчен и покрива около 0,03% от реалните ползватели на музика. Профон заедно с Музикаутор подкрепят идеята въпросните проверки да бъдат делегирани на представители от общинските администрации. Двете организации често вървят ръка за ръка, заради което са разработили и проекта „плащане на едно гише“. Той стартира през 2015 г., а ползвателите в сектор Публично изпълнение могат да се информират за процеса и от единната им агентска мрежа и онлайн платформа.

За Националната стратегия за развитие на културата 2018-2028
Този месец ще започне разглеждането на Националната стратегия за развитие на културата за периода от 2018 до 2028 г. Един от основните акценти в обсъждането ще бъдат сродните и авторските права. "Наш приоритет е да се защити и увеличи стойността на правата на музикалните продуценти и изпълнители, както и да се осигури максималната възвръщаемост на творческите им усилия", заяви пред „Монитор“ София Щерева.
В списъка с разглежданите проблеми несъмнено ще попаднат малкото и неефективни проверки по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Ниската защита на интелектуалната собственост у нас доведе и до включването на държавата ни в негативния списък 301 на Търговския представител на САЩ за пета поредна година.
По препоръка на Профон и Музикаутор към Министерство на културата, към процеса по изготвяне на Националната стратегия за развитие на културата трябва да бъдат включени и представители на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС).

България попада в черния списък на ЕС
България е една от малкото страни в Европейския съюз, които не са приели в срок Директива 2014/26/ЕС, чиято цел е прозрачност на регистрирането и функциите на сдруженията за колективно управление на сродни и авторски права. Държавата ни трябваше да имплементира документа до месец април миналата година. Това обаче така и не се случи. Почти навсякъде в Европа законите за колективно управление са синхронизирани с нея и са установени ясни правила относно регистрацията и дейността на организациите. Въпреки това Профон и в момента се придържа към спазване на стандартите за колективно управление, като поддържа прозрачност на процесите и висока степен на защита на правата на своите членове. В момента от ЕС все още не са инициирали наказателна процедура за България.
Приемането на въпросната директива, макар и постфактум, е от съществено значение за ефективното функциониране на индустрията, тъй като това ще либерализира пазара. С изменението на Закона за авторското право и сродните му права контролът, упражняван от държавата върху всички ОКУП, ще се засили значително, за да гарантира допълнително прозрачност.